Невидимото дете

... Змеят доплува до стъклената стена и отвори муцунката си, пълна с мънички, мънички бели зъби.

„Сърдит е помисли си Муминтрол. - Сърдит е, Въпреки че е толкова страшно малък. Какво да направя, за да го накарам да ме заобича?... и какво ли яде? Какво яде един змей...?"

Разтревожен и възбуден, той взе буркана и тръгна към къщата много предпазливо, за да не се удари змеят в стъклените стени. Беше ужасно мъничък и крехък.

Ще се грижа за теб и ще те обичам - пошепна му Муминтрол. - Нощем ще ти позволявам да спиш на възглавницата ми. А когато порастеш име заобичаш. ще те водя да плуваме заедно в морето...