Крилете на вестителя

ТЪГА

Къде да отидем, къде да се скрием

в тоя град, в тая лятна чакалня.

Птица във въздуха не смее да мине,

с камък да драснеш - ще се запали.

Бавно вървят часовете следобедни,

сякаш някой се учи да свири и се

разбиват във сините кораби

на гърдите ни татуирани.

Двама по двама под горещата

шапка на слънцето цял ден се скитаме,

с вечното наше тъжно очакване на

провинциални мислители.

Реката пресъхва, а ние на моста

стърчим в тишината запалена.

И спориме дълго, и философстваме

за морската флора и фауна.