Български погребални обичаи
В наличност · доставка до 2–3 работни дни
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Автор
- Христо Вакарелски
- Издателство
- Захарий Стоянов
- Народност
- българска
- Година
- 2008
- Издание
- първо издание
- Корици
- меки корици
- Страници
- 520
- ISBN
- 9789540900662
За книгата
Обичаите, свързани със смъртта и отстранението на мъртвеца от жилището на човека, по всички краища на света, почти у всички човешки племена заемат важно място. В какво отношение са били в миналото погребалните обичаи към другите семейни обичаи (родилни, сватбени и др.) не се знае. Но многобройните погребения говорят извънредно многостранно за грижите, които човекът още от най-ранните исторически епохи полага за своите покойници.
Интересно е, че тези така рано засвидетелствувани обичаи в етнографските изучавания стоят донякъде на заден план в сравнение например със сватбените и другите обичаи в бита на народите.
У нас проучванията на погребалните обичаи, може да се каже, са незначителни. Първата цялостна работа по този проблем с частични опити за сравнително изясняване е на П. Парашкевов „Погребалните обичаи у българите", обнародвана в Известия на Семинара по славянска филология през 1907 г. В този труд авторът сравнително пълно и добросъвестно е използувал само оскъдните материали, обнародвани до онова време в българския печат.
От трудовете, посветени на отделни проблеми в погребалните обичаи у нас, първи е „Пари за превоз" от А. Стоилов (1900). Трудът направи добро впечатление и бе обнародван и на сръбски. На този въпрос - слагане пари в гроба на покойниците - по-късно посвещава интересна статия П. Чилев (1923).
Основен труд върху някои понятия и представи във връзка с погребалните обичаи е проучването (наречено фолклорно) на Христо Вакарелски за „душата и смъртта" (1939). Въз основа на наличните дотогава материали в българския печат и лични теренни проучвания, както и на широко използувана сравнителна литература в този труд е дадена сбита интерпретация на понятията за смъртта като проблем и за първобитния човек, и в науката, за смъртта като факт, за душата и тялото и за особеностите на душата. Авторът се е погрижил да бъде критичен към редица идеалистични интерпретации на разглежданите проблеми, но все пак е допуснал колебливо правото на някои неубедителни за днешното състояние на науката постановки.
