Моят път към и през етнографията

Настоящата книга запознава читателите със съкровените спомени-изповед на Христо Вакарелски и те сами ще си съставят вярна преценка за този голям учен и човек. И ще ми се да завърша своето личностно отношение към труда и автора със следните две изречения, написани от ръката на Христо Вакарелски:

"Тези страници, които в този момент дописвам, може да не са края на моя път. Той може да се окаже недовършен и не знам през какви трудни терени може да мине и какви радости може да ми донесе, но, като погледна назад, мога да кажа само следното: никъде не съм кръшкал по пътя си, никога не съм заобикалял пречките с хитрост и безчестие — към себе си, към хората, към етнографията и към Родината. Катерил съм се по пречките с търпение, с разранени може би пръсти, но не съм криволичил..."

Такова признание може да направи в края на живота си само човек, който прави искрена и честна равносметка на извървения път, който има ясна представа за своя голям и оригинален принос в науката на която е посветил сили и знания, която е била негов живот и верую. Такава изповед може да направи само човек огрян от светлия пламък на своето непреходно дело, човек с горещо сърце и чисти ръце.

София, 26 ноември 1995 г.

Елена Огнянова