С очите на залеза

...Тогава, през нощта, лежах по гръб на полето. Бе в близост до курортното селище Шкорпиловци. Несмущавано от ветровете, морето кротко дремеше.

Тъй като пубертетната ми възраст вдигаше градусите си, чувствах, че ми беше топло в прохладната звездна нощ.

Така и не усетих как съм заспал.

Събудих се внезапно.

Над мен блестяха изумрудите на хиляди звезди, познати ми от Атласа.

Именно в тази лятна нощ се случи нещо, което си спомням и до днес. Над мен летеше интересно въздушно колело! Кръгло, обемисто, с много илюминатори.

Маневрираше точно над главата ми.

Или поне тъй ми се струваше.

Проследявах го като хипнотизирай. Дори не посмях да помръдна.

Но съзнанието ми пораждаше чувството, че бях при тях -извънземните.

Вероятно имаше какво да видя там!