Проф. д.ф.н.Тодор Балкански е роден през 1944 г. в с. Сарая, Пазарджишко. Завършил е Великотърновския университет, работи в Института по български език към Българската академия на науките. Бил е лектор по български език и култура в Румъния. Автор е на повече от 300 труда по лексикология, ономастика, езикова култура и езикова археология. По-значителни негови дела са книгите "Езикови свидетелства за потурчванията в българските земи", "Тодор Живков. Един езиковед за просопографията на диктатора", "Западнородопските власи", "Трансилванските българи", "С българско име и с българска кръв", "Местните имена на Чепинското краище", "Лазар войвода", "Пазарджик и Пазарджишко в светлината на езиковата археология", "Кавказките българи", "Възродителни движения и възродителни процеси. Ономия и онимия" и др.

Доц. д-р Кирил Цанков е роден през 1949 г. в Павликени. Завършил е Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", където работи като преподавател по съвременен български език. Бил е лектор по български език и култура в Румъния и Молдова. Автор е на около 150 публикации по съвременен български език, ономастика и езикова култура, а също и на учебници по български език за чужденци. Негово дело са книгите "Речев етикет", "Социолингвистика и речев етикет", "Глаголи и глаголни и форми с възвратен елемент в съвременния български език", "Препинателните знаци", "Езикова култура", Румънско-български речник.

Двамата автори имат досега две съвместни публикации: "Никола Ковачев - доайен на българската ономастика" (1996) и "Местните имена от Доспатското краище" (2000).

Бившата Пещерска околия включва селищата Батак, Брацигово, Бяга, Жребичко, Исперихово, Козарско, Капитан Димитриево, Нова махала, Пещера, Равногор, Радилово, Розово и Фотиново. Осеново и Форцово са изоставени. В началото на XX в. жителите българи на тези две села се изселват в Турция.

Селищата от околията са разположени в областта Яката (северозападните склонове на Родопите) и в сърцето на Баташката планина между поречията на реките Въча, Мътница и Девинска река.

Изследването на местните имена бе извършено във времето от 1974 г. до 1983 г. Основните задачи, които си поставиха авторите, са:

1) възстановяване на моменти от историята на българския език в краището;

2) възстановяване на моменти от историята на местното население по данни на имената;

3) изучаване на езиково-историческата фактология за потурченото българско население от селищата Нова махала, Пещера и Фотиново.

Задачата изискваше нов подход към топонимния материал, което от своя страна наложи както специфичния облик на Първа, Втора и Трета глава,така и повече подробности към имената в Речника.