Послание

ПОСЛАНИЕ

Със стиснати юмручета — и спящи, и ревящи —

ах, как обичам бебета, обичам, Боже мой!

Защото те са ангели и боговете пращат

послания забравени, но кой разбира, кой...

Аз зная, те са пратени да ни напомнят нещо:

навярно, че сме слънчеви космически деца,

навярно, че допускаме недопустими грешки,

навярно, че не слушаме добрите си сърца,

навярно, че сме сбъркали небесните посоки,

навярно, че от любовта напразно се боим —

и затова към бебетата страшно сме жестоки,

когато ги дресираме, нали им го дължим...

Крилата им отрязваме — от страх да не политнат,

та да не паднат някой ден от слънчевата вие!

А те, нали са ангели и от небето идват —

недоумяват, милите, къде тук има риск?

Осакатени ангели, забравили простора —

такива ли сме в стреснатите бебешки очи?

С бастуни не разменяйте крилата, мили хора,

защото зад бастуните по някой кръст стърчи.