Професор Никола Милев - Дневници, спомени, пътеписи, писма

Основното си образование Никола Милев завършва в родното си село, а след това заминава за Кайро, където баща му е от дълги години на гурбет. Египет прави особено силно впечатление на бъдещия голям историк с историческите си забележителности. Неговият съученик Христо Шалдев си спомня разказите на Никола Милев от това си пътуване за незабравимите Кайро, Масър и р. Нил.

Животът, дейността и творчеството на големия учен проф. Н. Милев досега не са били обект на изследвания. От убийството му през 1925 г. до днес почти нищо не е направено. Идеята да се издадат посмъртно съчиненията му не се осъществява, като остава недовършена и неговата работа по издаването на католическите извори за българската история. Разполагаме само с една кратка и непълна библиография на историческите му изследвания, а за публицистиката му дори не съществува такава. За Милев като журналист Симеон Радев пише на 5 юни 1936 г. в едно писмо до Данаил Крапчев: „Милев имаше мекост, хармония, гъвкавост: една тихо проникваща убедителност, едно гладко очарование." Неизследвана е и дейността на Н. Милев в революционното и легалното македоно-одринското движение, с което той е свързан от ученическите си години до самата си смърт. Свързана, с дейността на Н. Милев като участник в македоно-одринското легално и революционно движение е кореспонденцията му с Владимир Карамфилов, Тома Карайовов, Тодор Александров, ген. Александър Протогеров, полк. Кастолди, черновата на една негова статия за сръбско-българските отношения в началото на Първата световна война и експозе от негов доклад за положението на българските малцинства в съседните балкански държави.