Урду като лингвомодел на интеграцията между две граматични култури

"Границите на моя език са границите на моя свят."

Лудвиг Витгенщайн

Езикът урду е лингворефлексия на всичко останало в пакистанското общество-носител. Урду е език с индоевропейска, в частност, индоарийска типология; индоарийски субстрат и арабско-ирански суперстрат. Като определя индоарийския елемент за еманация на хинду цивилизационния тип, а арабско-иранските елементи - за лингвопроява на арабо-мюсюлманската култура, Татяна Евтимова приема за вярно твърдението за същността на урду като лингвомодел на интеграция между две граматични култури. Тя защитава тезата си чрез подробен анализ на езикови явления и факти от всички равнища на съвременния език урду - Фонетика и графика, морфология и синтаксис, лексика и фразеология.

Настоящото изследване се основава върху защитената преди години от авторката докторска дисертация с подобно заглавие. Евтимова очертава в едър план границите на езиковия феномен, именуван урду. Посредством извършването на лингвистичен и отчасти социокултурен и исторически срез на езика, тя извежда и обосновава типологичните характеристики и особености на урду, като го разполага сред множеството съвременни индоарийски езици. С помощта на синхронно-описателния метод и чрез интерполация на необходимите исторически отпратки се изяснява предполагаемият път на развитие във времето и пространството на съвременния книжовен език урду.