Руската революция и политическите сили на българската буржоазия 1917

Руската революция от 1917 г. е едно от най-сложните и противоречиви събития в новата история. Тя слага силен отпечатък върху хода на целия XX в. и се нарежда сред онези исторически жалони, чиито тълкувания са белязани от конюнктурата на времето. През изминалите девет десетилетия повечето от оценките за революцията са силно политизирани и идеологизирани. И днес в съвременната наука има широк кръг мнения за нейните причини, същност, последици и конкретни резултати.

През съветския период от развитието на Русия тамошната историческата наука разделя революционния процес от 1917 г. на три почти изолирани едни от друг етапи. На тях се предписва различно политическо и социално-икономическо съдържание: Февруарска революция, която се характеризира като буржоазно демократична; Велика октомврийска социалистическа революция, определяна като първа световна социалистическа революция; и етап на преход от Февруари към Октомври - тоест на преход от буржоазна към социалистическа революция. По същото време западната историография отхвърля достоверността на този рамков анализ. Тя излиза с коренно противоположни тълкувания. Две от тях получават широко разпространение. Първото представя Февруари и Октомври за събития, които по същество представляват специфични прояви на модернизация в закъсняла в развитието си страна. Второто разглежда Октомври само като болшевишки преврат, като "противозаконно" явление, което спира прехода към демокрация, започнал след Февруари.

Разпадането на Съветския съюз и промените в международната политика през последните две десетилетия откриват възможности за ново преосмисляне на събитията от руската 1917 г.