Слуховидецът на века

„За мене е много важно, че в Русе мислят за мен. Споменът за града, в който съм прекарал първите шест години от живота си, след повече от осемдесет години не е загубил нищо от свежестта и пъстротата си. Виждам всичко пред себе си както беше тогава... Вместо да избледнее, този спомен с всяка година става все по-богат.

Имам още една причина, поради която съм благодарен на българите, имам предвид поведението на целия народ през последната война. Когато ставаше въпрос евреите да бъдат пратени на сигурна смърт, българите се изправиха като един човек и спасиха живота на хиляди хора. Между спасенцте имаше и мои близки роднини.

Следя с голяма съпричастност събитията в България. Времето е трудно, но ще бъде преодоляно. Естествената топлота на тези хора отново ще ги събере. След известно време всичкото това разделение ще изглежда като лош сън. Доверявам се на прозрението на онези, които са останали хора... и никога няма да се променят в това отношение.“

Писмо на Елиас Канети до Пенка Ангелова от 9.04.1992 г.