Египет, Египет...

ЕГИПЕТ Е ДАР НА РЕКАТА НИЛ

Египет, Египет!... Ти си обграден от злото. А

пък злото е във вечна борба с доброто.

Природата те е надарила с добрината, но те

изпитва. Ти съжителстваш със злината.

Защото близо, извън обсега на реката,

боговете на злото изгаряли земята.

Нажежавали гордите планински масиви и

ги превръщали в прах. Сухи, песъчливи

пустини запълнили с тежката си снага цели

стари, плодородни пространства. И сега,

обкръжили долината на Нил те връхлитат с

бурните си ветрове. Над тях не прелитат

птици. Всичко е безмълвие. Жега безпощадна.

Няма никакво убежище в тази грамадна

пустиня на злото. Там не се чува жива твар.

Само пустинната усойница е господар

в тези забравени песъчливи пустини. А

долината на Нил е пълна с градини. Тук

чудното царство на природата се слива с

човешката сила. Тя буквално прелива

и култивира черната египетска почва. С

много труд обработването й започва рано

сутринта и късно вечерта завършва. Но

винаги остава. То никога не свършва.

Тук природата и човекът са съюзени. В

обмислено единство са обединени. А

хората обичали тази земя родна не

само защото била така плодородна,

а и защото били нейни обожатели. А

боговете - нейни духовни обитатели. Затова

Херодот, древният гръцки историк е бил

наблюдателен и достатъчно велик,

за да изкаже мисълта, която разяснил на

гърците: "Египет е дар на реката Нил"! В

тази мисъл лаконично е изразена цялата

истина. Долината е спасена

чрез водите на Нил. Вън от нейните брегове

те загасяват огъня на злите богове и

тяхната нажежена, гореща целувка. А

същите тези води, с нежна милувка

проникват дълбоко в клетките на живия свят.

И той става по-жизнен, по-силен и по-богат.

Днес вековете са свидетели, че страната

съществува благодарение на реката.