Приказка за ловеца

ЕЛЕНЪТ С НАВИТИ РОГА

Но нямало време за съжаление.

Осъзнал се бързо и с нетърпение

започнал да разглежда по-внимателно

присъстващите животни. Старателно

проследил всяко от тях и отбелязал

доста късно, че в полянката е влязал,

може би еленът, чиито копита са

оставили по пътеката скрита

следите, по които той вече открил

търсеното пасище. Изненадан бил

от този млад, като дете горски елен.

С венец от навити рога украсен.

С очи лъчисти, пълни с топла влага. С

поглед спокоен. С осанка блага. С

внушителна стойка на горски пазач,

избран без съмнение за стаден водач.

По рогата на този прекрасен елен

светлеели нишките на мъх посребрен

от отражението на светлината, при

най-малкото поклащане на главата

Опиянен, притихнал, човекът бледен.

Прикрит зад дървета и леко приведен,

възхитено гледал този дар природен.

Живата украса на простора роден.