По въпроса за книгата

Книгата всъщност е триединство: дух - тяло - стока. Въпреки че повечето издатели са склонни да слагат ударението върху третия елемент. Не ги виня много. Но понеже се причислявам към бранша, смятам, че в работата си трябва да акцентираме и върху духовното, и върху телесното, и върху стоковото начало на това „осмо чудо на света". Книгоиздаването означава и една специфична култура, а именно - културата на книжната направа. Няма нищо по-прекрасно от една професионално написана и професионално издадена книга.

Около нас бъка от книги, които уж си имат всичко: автор, заглавие, копирайт, сьдържание, даже рецензенти и редактори, но всъщност са „гугълски". Нищо в тях не е каквото изглежда; то е виртуално (т.е. крадено); пастиш, при това най-бездарен. „Опредметявайки" в книга присвоеното с сору-раst е чуждо съдържание, „гугълите" си градят (фалшив) АЕЮРитет. Тази мимикрия обезценява и дискредитира книгата, превръща я от сериозен, траен творчески и интелектуален продукт в малоценен и малотраен хибрид - „гуглокнига".

С влизането ни в Европейския съюз проблемите на българската книга няма да бъдат автоматично решени. Очакват ни ред изпитания. Първо, окрупняване на книжния бизнес, поглъщане на по-малки издателства от интернационални медийни корпорации, някои от които вече навлязоха, а други предстои да навлязат у нас. Второ, западане и дори закриване на неконкурентни издателства. Трето, агресивна инвазия на масмедиите: още и още книжни поредици, разпространявани от многотиражни вестници. Всичко това е част от играта. Но за да се спазват правилата й е нужна сериозно партньорство между институциите - творчески, издателски, търговски, държавно-административни, с активното представителство на професионалните сдружения и гражданското общество.