Българска музика в Хилендар

Книгата представя първо по рода си изследване на песенен репертоар в ръкописи от Хилендарския манастир, свързани с историята на българската музика. Изследвани са ръкописи по микрофилмовата сбирка, налична в Центъра за славистични медиевистични проучвания към Охайския държавен университет в гр. Колумбус, щат Охайо, САЩ (така наречената „Хилендарска стая", съдържаща една от най-големите и богати микрофилмови сбирки от славянски ръкописи в света). Голямата част от произведенията се въвеждат за първи път. Това са произведения за службите на св. Иван Рилски и св. Петка Търновска, произведения, означени като „български" („аниксантари болгарски", „аниксантари зографски" и др.), произведения, писани от българи (Неофит Рилски, Атанасий Рилски, Христо Вълков и др.), произведения, писани за и в българския манастир Зограф, разкриващи музикалните връзки между двата големи атонски манастира Хилендар и Зограф, както и между Хилендар, Зограф и Рила и т.н. Произведенията се разглеждат в контекста на музикално-стилистичните промени, които настъпват в балканската православна музика през XVIII и XIX в., от което време е голямата част от проучените материали.

За българска музика в Хилендарския манастир досега се говореше само априори — това е първата работа, в която върху конкретен нотиран материал се доказва съществуването и практикуването на такава музика в този важен културен център, който през XVIII и през целия XIX в., както е добре известно, се е населявал и стопанисвал изключително от българи. Музиката, която се открива в хилендарските ръкописи, показва стремежа на книжовниците там да предадат, от една страна, традиционния музикален репертоар на новия за Балканите църковнославянски език, а от друга, да съберат, запишат и съхранят славянската и в частност българската национална памет на Балканите.