Омагьосаната зима

Муминтрол отиде до пътната врата и се опита да я бутне. Стори му се, че мъничко поддаде. Вкопчи здраво лапите си в пода и натисна с всички сили.

Бавно, бавно вратата взе да се отваря, като избутваше снежната грамада пред себе си.

Муминтрол не се отказа, докато вратата не зейна широко към нощта.

Вятърът нахлу право в салона, издуха праха от тюла на полилея и направи една обиколка из пепелта в печката. После повдигна лекичко лъскавите картинки, залепени по стените. Една от тях се откъсна и излетя навън.

Миризмата на нощ и борова гора изпълни стаята и Муминтрол си помисли: „Това е добре. Семейството трябва от време на време да се проветрява." Сетне застана на стъпалата и впери очи във влажната тъмнина.

„Сега имам всичко - рече си Муминтрол. - имам цялата година. Заедно със зимата. Аз съм първият Mуминтрол, който е живял цяла година."