Едва ли едно подобно изследване може да претендира за пълна изчерпателност. Надявам се да съм доловил най-важното и то главно тенденции и процеси. Могат да бъдат отбелязани редица фактори, които влияят за протичането на последните във Видинската каза през осемнадесетото столетие. Изброяването им ги поставя в следния ред (разбира се без претенции за приоритетност):

На първо място казата е "разположена" почти изцяло върху равнинен релеф, което предопределя и относително неголямата плътност на селищната мрежа. Почвите са трудни за разработване, но плодородни. Отглеждат се главно житни растения и лозя. Странно (или не дотам) "съвпадение" между благоприятни фактори за и реалното отглеждане на култури. Очевидно българският селянин добре познава земята, която обитава и в която сее.

На второ място казата и градът са разположени на голяма река, която ги свързва с Централна Европа. Имат добри комуникативни връзки с чуждите пазари и оттук добри възможности за търговия. Това спомага и за издигането на Видин като търговски и транзитен център през XVIII век.

Трето, казата е граница (серхад) и върху нея се концентрира вниманието на правителството в Истанбул. Внимание, водещо след себе си големи гарнизони, които трябва да защитават границата на империята от все по-настойчивите Хабсбурги и руснаци. Освен да "защитават" обаче, войниците разположени в двата градски центъра на казата, се включват активно в икономическия живот и ако не го променят напълно, то поне му влияят съществено.

Това са най-общо факторите, които предопределят, насочват и моделират различните тенденции в социално-икономическия живот на населението във Видинската каза. Каза, която обхваща северозападното "рогче" от съвременната карта на България.

Вертикалните връзки на субординация с центъра се долавят отчетливо. Властта на султана се представя от валията, наричан понякога в документите "санджакбей", "мир-и лива" и (или) "мухафъз" и концентриращ в себе си най-общо казано и много условно - изпълнителната власт, и кадията, който е съдебният гарант в казата. Това е и върхът на пирамидалната административна структура в областта. Интересно и важно като характеристика на този "връх" е неговата мобилност. Периодично от казата си "заминават" и валията и кадията, а на тяхно място идват нови управници и съдии. Не е ли това една от предпоставките за успешния бунт на Пазван-тоглу - един еничарин със силни корени в региона? Еднозначният отговор следва да е "да", но с допълнението - една от многото.

Икономическият живот в града е концентриран във Видин. На пръв поглед парадоксално за социално-икономическо изследване, но може да се каже, че едно политическо събитие му оказва най-сериозно влияние - подписването на мирния договор от Пожаревац (1718 г.). След това, население, главно еничари от загубените темешварски крепости и Белград, се стича предимно към Видин. Данните показват, че това, поне за известен период от време, коренно променя състава на част от занаятчийските гилдии. След тази година етно-конфесионалната принадлежност най-малко на две от гилдиите в града - на свещарите и на хлебарите, се променя чувствително. Образувани в началото на века почти изцяло от майстори-християни, след 1718 г. и впоследствие през 20-те и 30-те години на века, тези сдружения се променят и вече включват предимно мюсюлмани, при това главно еничари. Засега е невъзможно да се каже дали това е характерно за всички гилдии в града, но едва ли тези две представляват изолиран случай.