Фолклор и аналитична психология

Настоящата книга разкрива как мъдростта на К. Г. Юнг, мъдростта на фолклора и мъдростта на поезията се срещат по време на една юнгианска конференция и провеждат помежду си ползотворен двудневен приятелски разговор, разтворил се впоследствие в безкрая на мълчанието, което единствено знае безпогрешно кога и как да ни проговори, за да ни разкаже своя вариант на безкрайната приказка за вечния човешки стремеж към разкриване на своя пълен потенциал и постигане цялостност на личността.

***

Обект на вниманието ми е една от т. нар. „научно-практически" конференции, които имат определена цел, фиксирано време и място на провеждане, организатори, участници и програма.

В случая става дума за проведената на 27 и 28 октомври 2007 г. в зала „Рьорих" на Националната галерията за чуждестранно изкуство в София конференция на Българското общество по аналитична психология „К. Г. Юнг" по повод откриване на четиригодишна обучителна програма за юнгиански психотерапевти.

Бях поканен да участвам в нея като докладчик, понеже книгата ми „Юнгиански подход към българския фолклор" (Анчев 2007), издадена от авторитетното плевенско издателство „Леге Артис", беше предизвикала интерес у членовете на обществото и у някои от чужденците юнгианци, а ст.н.с. II ст. д-р Красимира Байчинска от Института по психология към Българската академия на науките беше запозната обстойно а с дисертационния ми труд „Лудостта като тема и като проблем в българския фолклор" (чиято успешна публична защита за присъждане на научната степен „доктор на филологическите науки" се състоя на 4 юли 2007 пред Специализирания научен съвет по литературознание при ВАК), резултат от моите дългогодишни проучвания в тази насока, където използвам в голяма степен инструментариума на аналитичната психология.

В хода на конференцията аз (както и останалите участници в нея) се включвах активно в обсъжданията и в предвидените от работната програма допълнителни мероприятия.

През цялото време на провеждането й умишлено не разпитвах никого и за нищо от заобикалящите ме събития. Не се придържах към предварително изготвен от мене план за действие и не правех описание на наблюденията си. Исках впечатленията ми да са неповлияни, спонтанни и да съм] максимално непредубеден към когото и към каквото и да е. От чисто научен интерес си водех бележки единствено от носно докладите и разискванията.

Всъщност това е книга за една юнгианска конфренция през погледа на фолклориста.

- от автора