Етнография на Македония

Густав Вайганд (1860-1930) следва и специализцира романска филология и се насочва към проучване на източнороманските езици и етнография на аромъните в Македония. През 1894 получава докторска степен и става директор на Института за румънски език в Лайпциг, а през 1896 става професор по романско и балканско езикознание и етнография на Лайпцигския университет. Преди да започне изследванията си в Македония, авторът проучва всички научни трудове и овладява езиците, говорени от населението под османска власт - албански, аромънски, български с двата основни диалекта - западен и източен, гръцки, сръбски и турски. Научната критика оценява високо резултатите, постигнати в непосредствения допир с местното население, с което професорът разговаря без преводач.

Последните си изследвания, посветени на Македония, Густав Вайганд публикува през 1924 г под заглавието Етнография по Македония. Книгата представлява историко-етнографски обзор на историята, състава, характера и начина на живот на населението, езика, езиковите граници и разпространението на националностите в Македония.