Слова и писания за Трънско

Настоящето е опит да се изведат на показ събития, произлезли както в далечното минало, така и в по-ново време. Описват се родове, нрави, обичаи, поминък и много други случки и жития. Времето в което се разказват и значението им е незначително, но с течение на годините те ще придобиват все по-голяма стойност и цена. Колкото повече човек знае за себе си, рода, миналото, толкова е по-добър патриот. Така се запазва и оцелява нацията. Който забрави или не си спомня миналото, малко мисли за настоящето и въобще не се замисля за бъдещето. Миналото е компас по който може да се ориентираме в настоящето и във времето напред. Ако е имало несполуки и сме ги забравили, осъдени сме да ги преживеем отново. Съвременният човек често небрежно се отнася към стародавното, понякога с лека ръка затрива ценни материали и находки от направеното отдавна. Унищожават се и губят от немарливост, а човекът от XX в. смята, че в интелектуално отношение стои много по-високо от предците си. Древните люде ги запазили, макар и неуки. В някои отношения опазването на старините и съхранението им зависят от традицията. Имало е обичай ценни предмети да се предават от баща на син, внук и т.н. Така са се поддържали род, племе, нация. Разбира се, може да има и други по-съществени причини. Например траките, населявали нашите земи, оставили висока култура и над 5000 надгробни могили, около V-ти в. следите им се губят и вече никой не си спомня за тях. Интересно е да се знае, не само близкото, но и далечното минало. Като имаме предвид големите промени, с които е наситен XX в., това ни задължава още повече. През него настъпват такива открития, каквито човечеството не познава през цялата своя история.

Съобщават се събития, явления и промени, произлезли не само през настоящия век, но далеч преди това. Прави се опит да се узнае, какъв е бил животът преди сто и повече години. Как са живеели хората, каква е била храната им, бит, обичаи, труд и др. С какво са се занимавали, какви са били като човеци, даже как са се любили и гледали децата, заедно с увеселенията, радостите и скръбите им. Описанието се прави чрез някои родове, макар да не се сочат за еталон. С малки изключения, всички те си приличат. Всяко семейство е щастливо или нещастно по своему.

Ценното в тази монография е, че има доста фактически материал и цифрови данни. Те са напълно автентични, понеже в тях участват реални личности. В някои случаи цитираните факти и събития, може да не са съвсем точни, но не са далеч от истината. Една от причините за неточността е голямото разселение и разместване на огромни човешки маси, точно по средата на века, което довежда до напускане на родните огнища, разпадане на родовете с последваща алиенизация и алтерация. Последната нанася удар на родовото и национално чувства.

Основната идея която се прокарва в книгата е, че миналото трябва да се познава, за да се знае, от къде идва и на къде отива човекът. Наблюдаваните и описани случки и събития представляват интерес, могат да бъдат източник на добри чувства, скъп дар, поради което не е зле да ги знаем.