Слънце, облаци и ...канела

Лириката на Радосвета Миркова е поезия с особен вкус – модерна по дух и стилистика, богата на образи, впечатляваща с оригинални метафори. Стиховете на авторката изграждат по-висши пространства за душата, устремила се към любовта и хармонията. Това е полифонична поезия – богата на внушения и подтекстове, на звуци и картини.

След 9 поетични книги Радосвета Миркова събира най-хубавите си стихове в тази своя десета, вече антологична книга, в която за аромат добавя и нови неща. Носителка на награди за поезия и получила творческо признание, поетесата е узряла за тази своя творческа равносметка.

УТРО

Денят,

със първите лъчи от Слънце,

Огнено и Жълто ме събуди.

В леглото ми гальовно влезе.

Погъделичка ме с мустачки чудни,

В ресниците ми нежно потрепери.

В косите заблещука —

късче Злато,

В ръцете ми влетяха Чучулиги.

В кръвта ми затанцува Утрото

и на Мечтите жеравното Ято.

В зениците —

жълтурчета скокливи,

окъпани във струйки от Зората -

се сбраха Изворът

и Светлината —

изконното Начало на Деня.

И той дойде.

Надежда,

И ... Мечта.