Душата ми е стон

Любовта, изневярата и смъртта, мимолетността на отлитащия миг и ужасът да бъдеш девствен са основните мотиви в поезията на българските символисти. Те изпълват характерната за течението поетика с реални и земни чувства, придавайки им изненадваща необятност и фатална съдбовност.

Книгата представя за пръв път българския символизъм в неговата разноликост – наред с христоматийните автори Траянов, Яворов, Дебелянов и Лилиев са включени и неизвестни на съвременния читател поети като рано загиналият Йосиф Башмуцки и класикът Йордан Йовков като поет символист, както и поетесите Екатерина Ненчева, Дора Дюстабанова и Яна Язова.

Съставителството е дело на видния изследовател, критик и поет Петър Величков. Изданието е спечелило конкурс на Министерство на културата.

Книгата е илюстрирана с графики в стил символизъм на сецесиона (арт нуво) от времето на "бел епок", на художници, защитаващи "изкуство за самото изкуство", една нова естетика, която прониква в дълбините на човешкото съзнание и го променя чрез красота, изящество и една по-фина и нежна чувственост. За корицата са използвани прекрасни творби на талантливата художничка Ралица Денчева.

“Душата ми е стон. Антология на

българския символизъм”, състав. Петър

Величков, ИК “Персей”, С., 2009, цена 8 лв.

Антологията е снабдена с предговор на проф.

Симеон Хаджикосев, който общо взето се

придържа към версията на “Хиперион” за

началото и развитието на символизма, и

съдържа представителните творби на

основните български символисти, та дори и

някои поети, които досега не са смятани за

такива - напр. Йордан Йовков, Димитър Бабев,

Екатерина Ненчева и др. Необяснима е обаче

липсата на някои ключови текстове като

“Песен на песента ми” на Яворов или “Легенда

за разблудната царкиня” на Дебелянов; освен

това би било добре такива антологии да се

правят на по-добра хартия и с повече простор

за дишане на стиховете.

Из "Литературен вестник"