Последната лекция

Не можем да променим картите, които са ни раздадени, а само начина, по който ще ги изиграем.

Р. Пауш

Често срещана практика е преподавател да изнесе в университета последна лекция, където да резюмира идеите си. Но за Ранди Пауш, с диагноза рак на панкреаса, тази лекция се оказва последна в буквалния смисъл на думата. Какво послание би искал да предаде човек в такъв момент?

Древните казват: Memento mori (Помни смъртта!), но авторът на тази книга предпочита да говори за живота. Той озаглавява лекцията си Как да осъществим детските си мечти. Това е неговият начин да сподели наученото през годините и да напусне достойно сцената на живота.

В лекцията си Ранди Пауш говори за търпението и куража: Препятствията по пътя ни дават възможност да покажем колко силно искаме нещо. За смелостта да следваме мечтите си и да помагаме на другите да осъществят своите: Ако вървите в правилната посока, мечтите сами ще дойдат при вас. За вярата в себе си и в другите: Лоялността е двупосочна улица. За радостта от живота: Живея, сякаш умирам. Но в същото време живея много повече, сякаш все още съм жив… Книгата „Последната лекция” поставя извечния въпрос за живота и смъртта, за равносметката и достойния край, за умирането приживе и живота след смъртта. Важно е не колко, а как си живял. Защото именно отношението ни към живота определя значимостта на смъртта или... безсмъртието.