Дъщерята на Канибала

Безумната история на детската писателка Лусия започва на едно летище, откъдето тя ще лети за Виена – там тя и мъжът й са решили да отпразнуват новогодишната вечер. Лусия и Рамон са женени от десет години, пламъкът отдавна е изгаснал, така че тя го проследява с насмешлив поглед, когато той тръгва към тоалетната минути, преди да ги повикат за полета. Ала минутите минават, а от Рабон няма и следа. Изпадналата в паника Лусия не след дълго научава, че той е отвлечен и за освобождаването му трябва да се плати солиден откуп. Полицията е безсилна и Лусия се заема сама да разкрие истината и да освободи себе си и Рамон от кошмара, в който са затънали.

„Дъщерята на Канибала” е изумителна книга по дълбочината на изказа. Тя дава един интроспективен поглед към света, прави задълбочена дисекция на собствената идентичност и взаимовръзките с родители и близки хора. Докато търси Рамон, Лусия всъщност открива себе си, забравя кризата на собствените си четирийсет години, преодолява страховете от настъпващата старост, от чезнещата хубост, от нуждата да се бори с неумолимо минаващото време.

Роса Монтеро, „Дъщерята на канибала", прев. от испански Елена Ангелова, ИК „Колибри", С, 2009, 366 с.

Роса Монтеро е сред най-четените съвременни испански писателки, превеждана и награждавана с престижни отличия. Теми на романите и са любовта, лъжата, самоуважението, страхът, които интерпретира с хумор и много емоция, както е и в романа „Дъщерята на канибала", който разказва за едно отвличане и една семейна равносметка.

Из „Литературен вестник, 2009/брой 15”