Социалността и справедливостта

Тръгвайки от лицето на другия човек, ние предприехме опит за "феноменология" на социалността - тръгвайки от близостта, чувайки преди всяка мимика, преди всеки вербален израз, в пряката изложеност на лицето, в неговата смъртност, в дъното на тази слабост, глас, който командва: заповед, отправена към мен, да не оставам безразличен към тази смърт ... - това е заповед да отговоря на живота на другия човек с риск да стана съучастник в тази смърт. Призивът в лицето на другия в неговата правдивост, означава и незащитеността на другия, и един авторитет, който липсва в просто логическата другост, която като противоположност на съответствието между фактите и понятията ги различава помежду им и ги противопоставя реципрочно чрез противоречието ... Другостта на другия е екстремалността на "не убивай!" и в мен е страхът за цялото насилие и узурпация, което моето същество, въпреки невинността на моите намерения, поема риска да извърши... Това е отговорност, в която несъмнено се заключава тайната на социалността...

Редът на справедливостта относно индивидите, отговорни един за друг, не възниква за да възстанови реципрочността между другия и мен; той възниква от факта на третия, следващ след първия друг спрямо мен и който за мен е "другият друг".

Еманюел Левинас