Жени срещу войната

Според една африканска поговорка „когато има конфликт, жените или го разпалват, или го потушават". Аз се срещнах с жени по целил свят, които се съпротивляват или потушават огън или по-точно групи жени, които, след като са осъзнали причината за насилието, са напуснали домовете си, за да открият други жени като себе си и да започнат да работят заедно. Но не за да изобличават, отхвърлят или осъждат насилието - други се справят по-добре с гази задача. А за да го предотвратяват, да го отклонява! или да му се съпротивляват.

Действията на тези групи жени в много отношения съвпадат: за помирение на народите в Индия и Пакистан, в Либерия, Северна Ирландия и Сърбия, срещу безнаказаността в Аржентина и Босна, срещу продаването и експлоатацията на жени в Камбоджа, Филипините и Бурунди, за спазването на човешките права и достойнство в Мароко, Салвадор и Гватемала, за прекратяване на войната в Колумбия, Русия, Израел и Палестина, за оцеляване и Судан, Афганистан и Руанда.

Това са скромни действия, които не предполагат участието на личности или звезди. За тях говорят предимно местните медии и вътрешните бюлетини. Тази невидимост не ме учудва: дейностите на женските дружества не се вписват в обичайните рамки на информацията, институциите или повечето неправителствени организации. Дали това е дейност в полза на мира? Борба за развитие? За човешки права? Феминистка борба? Не точно. По-скоро всичко това едновременно, защото жените имат добрия стар навик всичко да глобализират за да почувстват нещата с разума на сърцето си. Навик, който се проявява просто в добрите им чувства.