Не стреляйте по Мелпомена

Името на Ивайло Диманов е отдавна познато на почитателите на мерената и не чак дотам премерената словесност. Той е журналист и поет с изискан стил и великолепно чувство за хумор, и когато прескочи границата на жанровите си предпочитания, неизменно остава вкуса на нещо свежо и неподражаемо.

Театралните текстове на Диманов по никакъв начин не биха могли да влязат в кое и да е от клишетата на театралната критика, но носят в себе си изключителен заряд от добронамереност и позитивизъм. Писани по конкретния повод на едно или друго заглавие от афиша на последните няколко театрални сезона, текстовете му хем носят елементи на оперативната критика, хем имат свой вътрешен живот - пъстър и многозначителен, обърнат най-вече към драматургията и съвременния й прочит. Очевидно писателският критицизъм чувствително надделява у журналиста Ивайло Диманов, когато иде реч за по-дръзки и нетрадиционни посегателства над класически и емблематични пиеси.