Времепространство или хронотопът в ранната филмова теория

"Техниката променя представите ни за времето и пространството" пише Николай Бердяев преди близо един век. Рожба на техниката е и кинематографът. И когато в недрата му се ражда игралният филм, пионерите на кинотеорията са изправени пред необходимостта да изследват непознатите до тогава в изкуството форми на времето и пространството, да обяснят същността на един напълно нов феномен: екранното времепространство.

"Времепространството" на Владимир Игнатовски побира само на около двеста страници не история на хуманитаристиката, не история на културологията, не история на изкуствознанието или в частност на филмовата теория, а побира "драматургията" на развитието на знанието от античността до двадесет и първия век в тези сфери.

Това обяснява и впечатляващото изобилие в книгата на умни цитати от най-прочути в света мислители – философи, хуманитаристи, филмови теоретици. Разбира се, книгата има свой фокус – времепространството във филмовата теория, и то – ранната. Но в нея, за да бъде разбрано и описано това времепространство или този хронотоп, раждането, формулирането и животът на понятията в интелектуалния дискурс на различните епохи не са "преразказани", а се втъкават именно със своя цитатен автентизъм в логиката на авторовата мисъл.

Втъкават се в самостойното теоретично изследване от Владимир Игнатовски на постепенно, с развитието на техниката, заявилите себе си като основни за киното елементи, а именно: време, пространство, граници в хронотопа, знаци и общуване, преобразено пространство, плоско и обемно, особености на гледната точка на камерата, монтажно пространство, времето като четвърто измерение, художественото време и звукът като другото измерение.

Искра Димитрова