Живак

На самотен остров в залива на Шербур живеят старец и младо момиче, заобиколени от охранители и слуги. В загадъчната им къща няма нито един отразяващ предмет -- нито огледала, нито дори лъжици, защото Хазел не бива да вижда лицето си. Франсоаз, повиканата на острова медицинска сестра, ще разбули мистерията, която свързва странната двойка, и така ще узнаем защо Хазел бяга от ласките на стареца и на каква цена той се опитва да задоволи страстта си към момичето.

Амели Нотомб и тук разчита на нездравото ни любопитство и без колебание ни въвлича в подземието на любовта и измамата. "Обожавам умението ви да разказвате красиви истории, за да унищожите после с един замах поезията в тях" - тези думи на Франсоаз, отправени към Хазел, всъщност отлично обрисуват стила на Амели.

Амели Нотомб, „Живак", прев. от френски Светла Лекарска, ИК „Колибри”, С, 2009,140 с, 12 лв.

Авторката, добре позната и на българската аудитория, е известна с почти графоманската си страст всяка година да издава по един роман. Тези романи са винаги неочаквани, с голяма доза автобиографизъм в тях и с лек, ироничен стил, което и обяснява големия успех на Амели Нотомб и челното място в класациите на най-продаваните писатели във Франция.

Из „Литературен вестник