Пожалете бягащия вълк

Разкази за животни и хора

ВАСИЛ РИКОВ е роден във Варна. Значителна част от житейския му път преминава в строителния сектор. Трудовата му дейност протича в България и Чехия. Негови разкази са публикувани в периодичния печат. Участвал е със свои творби в сборниците „Територия на дълга", „Романтика" и др. Носител е на няколко награди от различни литературни конкурси. Автор е на няколко книги.

...Големият сив вълк почти безшумно пристъпваше напред. Жълто-зеленикавите му, прилични на кехлибар очи зорко следяха промените в близката околност. Вирнатите му нагоре уши, като безотказен механизъм, долавяха оттенъците и на най-незначителния звук. При повод за тревога сиво-кафеникавата козина, която обвиваше дебелия му врат, леко щръкваше. Тогава прибраните назад бърни откриваха два реда блестящи като слонова кост, здрави зъби. В тези мигове животното наподобяваше напрегната стоманена пружина, която бе готова всяка секунда да се отпусне. За да убива.

Да, големият сив вълк бе достоен представител на своята порода. Притежаваше широк гръден кош, солидна глава, стоманени мускули и прецизен усет за обкръжаващата го среда. Качества, които бяха му помогнали след много перипетии да доживее до своите седем години.

Сега беше в разцвета на силите си. Бърз, смел и енергичен. И като че ли прекалено разсъдлив, за да се различава от себеподобните си по интелект,

Васил Риков