Екзистенциална семиотика

Еро Тарасти е професор в Хелзинския университет (Финландия). Основател и президент на Финландското семиотично общество. От 1988 г. е директор на международния изследователски проект "Музикално означаване". Член е на Изпълнителния комитет на Международната асоциация за семиотични изследвания, на Европейската академия, на Академията по информатикация в Москва и на Съвета на Фондацията за биомузикология и акустична етология. През същата година е избран за президент на Финландското музикологично общество. Проф. Тарасти е членувал в Фондация "Япония", в Института за авангардни изследвания към Университета на Индиана, Блумингтън, и е бил асоцииран изследовател в RCLSS (Център за език и семиотични изследвания, Университет в Индиана, Блумингтън). През 1996 г. е член на журито на международната награда "Киото", Япония. Носител е на наградата "Ю. В. Снелман" на Хелзинкския университет за разпространяване на знанието, както и на Научната награда на град Хелзинки през 1998 г. Проф. Тарасти е директор на Международния семиотичен институт в Иматра. Почетен доктор на Университета в Индиана - САЩ. Автор на 17 книги и на над 300 научни статии и студии.

С колекцията си от есета Екзистенциална семиотика Еро Тарасти разгръща най-пълноценно огромния си творчески потенциал на семиотик, философ, естет и музикант. Това е първата книга на знаменития финландски учен, преведена на български, и със сигурност най-добрата визитна картичка за цяло едно направление в съвременната семиотика Екзистенциалното приключение започва в средата на деветдесетте години, когато в световната семиотична общност вече се усеща едно поизносване на класическите парадигми в науката на знаците и когато един вид постмодерно вето пречи на лансирането на смели теоретични проекти. Еро Тарасти нарушава това вето и то без да се бои от директната конфронтация. Екзистенциална семиотика е манифест срещу структуралисткото стерилизиране на хуманитарната мисъл, но не чрез постструктуралисткото анулиране на мисълта такава, а чрез внушаването на интелектуалната увереност, че макар актуалната мода в науките за човека сериозно да е компроментирала Големите наративи, на нас нищо не ни пречи да ги ползваме, да вярваме в тяхната незаменимост за качеството и дълбочината на субективността. Целта на посланието обаче не е утопичното изграждане на едно ново по-духовно общество, а по-скоро индивидуалното спасение на всеки, който не приема съвременния упадък на духовността.