По цели дни и следобеди

След успеха на „Котка в коридора” - стихове и снимки в нова и оригинална концепция, - втората книга на Ирена Георгиева „По цели дни и следобеди” все така любопитна, нестандартна и смела, още по-изкусно оплита в едно поезия и визия. Интимна като дневник, откровена като детска мечта, необяснима като любовта, понякога стъписваща като времената, в който живеем, друг път объркана като нашия град, тази книга, замислена от авторката като уникален и красив предмет, открито позволява на читателя да чуе ударите сърцето й.

"Поезията е да изкараш всичко от себе си - от венците, дробовете, аортата, небцето си. Да се оглозгаш до тенекия, да направиш стриптийз от всичките си вътрешности. Да останеш като скелет пред света, без да ти пука от нищо. А дали светът те заслужава, или не - е друга тема. Но тя също е част от поезията. Ирена е направила точно това. Оттук нататък - кой каквото иска да говори за тези стихове. Това няма никакво значение." Елин Рахнев

"И мъжете могат да възпяват любовта. Дори може би са по-добри във ведрото очакване и в ширването на света, набраздяването, потапянето на всичко от пороя. Но само жените в поезията си улавят ужаса на любовта. Сафо, Цветаева, Силвия Плат, Ан Секстън... Ужасът на любовта, който е толкова противообществен." Йордан Ефтимов

"Ела и виж: любовта е сладка като чай без захар, даже и без чай, в любовта можеш да се удавиш и да ти е хубаво, любовта е пролет, лято, есен, зима и в повечето дни, любовта е, за да дойде и да не свърши, любовта е бързата помощ, когато я няма, любовта е книга - да четеш по цели дни и следобеди, а в нея всичко да е така, както си е било, любовта е да няма друго - както никога сега, както никога преди.

Виж книгата, прочети, обичай. Поради Ирена." Силвия Чолева

"По цели дни и следобеди е толкова лична книга, че думите в нея се усещат почти физически. Толкова любовна, че те кара да се питаш как любовта може да бъде понесена само от едно крехко човешко същество. Толкова ухания има в нея, че ти се приисква да отидеш някъде на зелено, да набереш билки и цветя, да се прибереш в дома си и да я прочетеш отново. Всъщност това не е просто книга. Това е личният бележник на Ирена Георгиева. Онзи, в който няма защо да се крие и да изписва една друга Ирена. Сигурно затова искреността граничи със саморазкъсване. А светът, целият, се събира в безлюдна улица, часовник, цвете, буркан със сладко, чаша чай, поглед, дума." Катя Атанасова

По цели дни и следобеди е графично оформена като тефтер, започнат през 2003-та и попълван незнайно докога. Това е дневник с мухлясали корици и страници, заливани с кафе, емоции и вино. Автор на снимките вътре е Гергана Змийчарова (фотограф и художник); повечето от тях са автопротрети, на останалите е домът на Ирена и самата тя.

По цели дни и следобеди е книга, в която има много плът и едно отчаяно безсрамие, на което са способни само жените. В края на сборника е онова, което повечето лични дневници крият - плик за писма, в който пазим неща, с които не искаме да се разделим. В него Ирена е поставила няколко стари писма и детски снимки.