Другата българска литература на ХХ век: Кондика на Светата Бачковска ставропигиална обител
В наличност · доставка до 2–3 работни дни
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Автор
- Змей Горянин
- Издателство
- Боян Пенев
- Народност
- българска
- Година
- 2009
- Издание
- първо издание
- Корици
- меки корици
- Страници
- 206
- ISBN
- 9789548712583
За книгата
Поредицата „Другата българска литература на XX век" осмисля най-доброто от художествената, документалната и критическата литература, която остана неприспособима към канона на социалистическия реализъм. Цензурирана, преследвана, неиздавана, непроучвана, днес тя възстановява отнетата ни памет за автентнзма на българския обществен живот.
СЪДЪРЖАНИЕ:
Змей Горянин и неговата „КОНДИКА ЗА БАЧКОВСКИЯ МАНАСТИР“ Васил Балевски
ДЯЛ ПЪРВИ
Част първа ВО ВРЕМЕ ОНО
Глава първа: Усилни години
Глава втора: Пътникът
Глава трета: Прозрението
Глава четвърта: Делото
Глава пета: Типикът
Глава шеста: Благословението
Глава седма: Първите години
Глава осма: Продължителите
Глава девета: Чудото
Глава десета: Преди зората
Част втора 1186–1396
Забежки към дял първи на книгата КОНДИКА
ДЯЛ ВТОРИ
Част първа ТЕЖКО И СТРАШНО ИГО АГАРЯНСКО
Част втора ФАНАРИОТСКО ВРЕМЕ
Част трета С НАМИ БОГ!
ДЯЛ ТРЕТИ
Част първа В ЛОНОТО НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА СВЕТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
Глава първа: Последно изпитание
Глава втора: Борбата
Глава трета: В лоното на Светата Българска църква
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Змей Горянин, „Кондика на Светата Бачковска Ставропигиална обител", Изд. център „Боян Пенев"
Това е втора книга от новата поредица на Института за литература, Другата българска литература на XX век", основен инициатор на която е Вихрен Чернокожев. Историята на автора Змей Горянин (Светлозар Димитров) е отделно житие и страдание. Част от българското писателско общество между двете войни, съден и забраняван след 1944 г., намерил подслон в православната църква, Змей Горянин пише тази кондика или летопис в самия край на живота си през 1955 г. Предговорът е на Васил Балевски.
Из „Литературен вестник”