Иван Вазов в интернет и на офсетова хартия

Де е България?

Питат ли ме де зората

ме й огряла първи път,

питат ли ме де й земята,

що най-любя на светът.

Тамо, аз ще отговоря,

де се белий Дунав лей,

де от изток Черно море

се бунтува и светлей;

тамо, де се възвишава

горда Стара планина,

де Марица тихо шава

из тракийска равнина,

там, де Вардар през полята

мътен лей се и шуми,

де на Рила грей главата

и при Охридски вълни.

Там, де днес е зла неволя,

де народа й мъченик,

дето плачат и се молят

се на същият язик.

Там роден съм! Там деди ми

днес почиват под земля,

там гърмяло тяхно име

в мир и в бранните поля.

До чукарите Карпатски

е стигнала тяхна власт

и стените Цариградски

треперали са тогаз.

Вижте Търново, Преслава -

тие жални съсипни:

на преминалата слава

паметници са они!

Българио, драга, мила,

земля пълна с добрини,

земля, що си ме кърмила,

моят поклон приемни!

Любя твоите балкани,

твойте реки и гори,

твойте весели поляни,

де бог всичко наспори;

твойте мъки и страданья,

твойта славна старина,

твойте възпоминанья,

твойта светла бъднина.

Дето ази и да трая -

за теб мисля и горя,

в теб родих се и желая

в теб свободен да умра.