Избрани съчинения, том 1: Българска народопсихология

Размисли върху това какви сме били и какви сме днес

“Българска народопсихология. Том 1” слага началото на поредица от книги, представящи систематизирано огромното по обем и жанрова специфика творчество на Семов. “Не беше лесно да се подбере, още по-малко да се отхвърли, от изобилното Семово творчество. Малцина знаехме истината: 57 самостоятелни книги – и три все още неиздадени!, над 500 статии и студии, неизброими интервюта и участия

МАРКО СЕМОВ, чл.-кор., проф., д.ф.н. (1939-2007) е роден в с. Видима, Троянско, днес гр. Априлци. Завършва гимназия в Троян и висше икономическо образование в София. Защитава кандидатска (доктор по философия) дисертация на тема „Отрицателните явления при социализма" и докторат (доктор на филологическите науки) върху българския характер в творчеството на Захарий Стоянов, Антон Страшимиров и Иван Хаджийски.

Написал е 57 книги - научни монографии и студии, публицистични статии, разкази и

пътеписи, есета, романи. Със своите лекции в Софийския университет „Св. Климент Охридски" възстановява, утвърждава и развива дисциплината Народопсихология.

Автор е на сценарии за игрални и документални филми, както и на стотици предавания в БНР и БНТ. Дългогодишен член на Президиума на ВАК и на Акредитационната комисия. Член-кореспондент на БАН, редовен член на Френската академия за литература и изкуство, на Съвета за електронни медии и несменяем член на Академическия съвет на Софийския университет след 1989 г.

На 24 май 1982 г. Марко Семов е обявен за заслужил деятел на културата, през 1984 получава орден „Кирил и Методий" - I степен.

Три пъти е носител на наградата на читателите на Съюза на българските писатели.

През 1987 г. получава Първа награда на Би Би Си за документалния филм „Земя на богове и хора".

През 2000 г. става лауреат на националната награда „Йордан Йовков" за белетристика, а през 2003 - на наградата „Оборище" за утвърждаване на българската национална идентичност.

През 2004 г. е удостоен с Почетния знак със синя лента на Софийския университет „Св. Климент Охридски".

От 2006 г. е обявен за почетен гражданин на гр. Троян.

На 10 ноември 2009 г. посмъртно е удостоен с Почетния знак на Президента на Република България.