Бездна

БЕЗДНА

Върховното усещане за смисъл

изчезва в пустотата на безкрая

Аз си тръгвам като писък

на изоставена и тъжна стая

Но закъде пътувам всъщност

превърнат в неназовима вечност

Аз съм споменът за бъдещата къща

на огнената и прощална вечер

където сенки на криле се беят

над първични същности и шепоти

Освободен от тялото си аз се рея

в танца на космическия шемет И

провиждам всичко изначално

Първосъздаващия звезден вятър

одухотворява структурата на кристала

И в безкрайните животи на душата

възсиява любовта на Светлината

Аз съм онова което не изчезва

Всезрящото око Лотосът на Пустотата

Върхът на окончателната бездна