Три

Поетът се заиграва с тривиалното всекидневие, смяната на сезоните, на деня и нощта. Намира проблясък във всяка обичайна ситуация и вкарва в нея вълшебен елемент. Трудно ми е да си представя, че пиша книга. Аз пиша стихотворения, понякога разкази, дори написах и един роман, но той всъщност беше сбор от фрагменти. Ще се изкуша да цитирам Атанас Далчев, който казва, че стремящият се към съвършенство е осъден да създава само фрагменти. Да, аз събирам своите фрагменти в книги и тогава мисля за цялото, но това е нещо вторично. Може би някой ден някой ще събере най-ценното, ще го подреди и тогава ще се получи тази Книга на книгите. Може пък и аз да бъда този някой. Кой знае?

Номерът на книгата уж е в троичната й направа: Трима поети и приятели на Чухов (Екатерина Йосифова, Марин Бодаков, Йордан Ефтимов) са избирали от 90 негови стихотворения, за да оформи всеки свой дял от стихосбирката. И са се получили още три (вътрешни) заглавия - „Натюрморт с майка" (Й. Ефтимов), „Свободно падане" (Е. Йосифова), „Градски легенди" (М. Бодаков), а във всяка част някои от стихотворенията се повтарят. Това е едно от равнищата на четене на тази книга - да се проследят приликите и разликите в трите избора и да се прецени дали едно и също стихотворение не променя значенията си в отделните версии на редакторите, т.е. как текстът става друг в различните редакторско-съставителски контексти. Но по-важното четене трябва да се съсредоточи върху отделните стихотворения на Чухов, повечето от които представляват образци на онова, което преди време нарекохме леко писане. След „Мулето на Педро" (1999) и „Малки дни" (2002) авторът вече е стигнал онова умение на почерка, с което лирическата ситуация се поддава на фино моделиране, без видим натиск от метафори или други фигури. Чухов знае как да ни връхлети с озаренията на миг;, активира зрителното си въображение, използвайки кинематографични техники, калейдоскопични видимости от рекламата и компютърните технологии. Често залага на завъртането на словореда в неговата противоположност или буквална другост. Така малките събития израстват внезапно в метафизични катастрофи, а малките хора - в легендарни същества. В реда на нещата е нехайно да покаже ерудиция в подмолен цитат, да въведе изненадата в принцип, да заложи на шегата, прорязваща всеки текст, да гони дълбочини и височини на битието, откриващи ни се като че ли по случайност, но винаги писането му да търси съвпадане с естествения ритъм на света и човека. И тръпнем в агонално очакване: как ще отговорят на това класно предизвикателство други автори, отдадени на лекото писане като Г. Господинов и Кристин Димитрова?

Из “Литературен вестник”