Блус по никое време

БЛУС ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

Ако по никое време случайно,

се събудиш в кошмарно пространство

без звезди, без луна и без вятър,

а очите ти пълни са с пясък

и не можеш да видиш и мрака,

но душата изтръпнала чака

да повдигне крадецът резето

или плъх да изтропа в мазето,

нарисувай мадленка и чаша,

пълна с чай - в мисълта си.

Не скачай! Ако по никое време

случайно се събудиш в кошмарно

пространство... Без звезди, без луна

и без вятър. Знай, че никой не чака

точно ти да подпираш небето,

точно ти да спасяваш земята.

Нито враг, нито брат, ни позната...

Нито келнерът даже от Мрака.

Нарисувай мадленка и чаша

в мисълта си. Не скачай!

Знай, че никой не чака...

За дебютната стихосбирка на Людмила Миндола блусът не е просто част от заглавието, но и истинско жанрово определение. Това е поезия на една дълбока, интелигентна тъга; поезия, която произлиза от представата, че животът се случва преди всичко в загубите и пораженията. И трансформира остротата на тревогата в бавния ритъм на меланхолията.

Из „Литературен вестник”