Природата в септемврийската поезия

Автор с близо двайсетгодишна изследователска амбиция в сферата на българската литературна история, Красимира Кацарска е съсредоточила усилията си в новата си книга в един от най-динамичните и може би най-парадоксалния период-септемврийската поезия. Търсенето на художествените концепти за природата в творчеството на Гео Милев, Никола Фурнаджиев, Асен Разцветников, Ангел Каралийчев е задача, която изисква не само верен интерпретаторски усет, но и лавиране между многобройните досегашни изследвания. Защото това е период, в който се пресичат императивите за „юнифициране на изкуството", „да настигнем другите" (Гео Милев) и идеите за другия тип обобщаване, извлечено от примитива и идеалната представа за българското.

Авторката откроява динамичната крива на сложните образни опозиции, но и мотивира пришряеането на крайностите, довело до нов за българската поезия синтез. В този аспект е подчертана симултанността на времевите планове, която води до особената напрегнатост, бързина и неочакваност на трансформациите в образа на света.