Национална идентичност в българската литература

Тази книга, размишляваща за националната ни идентичност, има за задача да улови вечни национални комплекси и поведенчески жестове, топологични ситуации, които ни разкриват като архетипни възможности на мислене и прояви. Затова и новата и най-новата българска литература се гледат като единно етнопространство, което е наблюдавано и анализирано чрез художествени, критически, социологични и етнографски текстове. Подобен широк ракурс изисква и всеобхватно обединение на разнородни по жанр и специфика произведения, като обединението търси тъкмо типологичните прояви в границите на националната самобитност. Така тази размишляваща върху българското, книга се мъчи да види разфокосираното по проблемни ядра битие на българската нация, да го види отвътре и отвътре-навън към чуждия, небългарски свят. В полето на българската литература от XIX и XX век традицията (разбирана в максимално широкия си културен смисъл) и нейната постоянна възпроизводимост се изпробва в тесния кръг на родовата свързаност. Изследователската гледна точка пренебрегва историческата еволюция на литературния дискурс и се мъчи да изгради единен културен общопсихологически аспект, които почива предимно върху митологична основа, т.е. показва вечна възпроизводимост в преживяването на българското битие и се самозаявява като евентуална норма на това битие.