Стихове 2009

Лична молба

Загледан на ТВ-то във екрана,

към теб вълна от нежност ме обхвана

и питам те сега, Родино моя:

- К`во стана, мила, та си още в тоя

ужасен кръг, от който път не води,

к`во стана, че сред другите народи

ти най закъса, и кога най-сетне

ще се оправиш и над теб ще светне,

след толкоз мъки, слънцето, Родино!

Да, туй съм ти го казвал и преди, но

сега съм остарял и в мен старика,

- Побързай, миличка! - със страх ти вика.

Когато дойде за раздяла време,

възможно е друг страх да ме обземе,

но днеска, щом в екрана те погледна,

- Оправяй се, - ти казвам, - моя бедна!

Не много да живея ми остава,

не ща да се простя със теб, такава!

В лош миг

Последни мои стихове, уви,

сега чета ви и си търкам темето,

припомнил си, увлечен от какви

неясни сили, раждах ви навремето.

Днес умни сте и с по-изящен звук,

и по-богати сте на многозначие,

но нещо липсва ви и всуе тук

ви търся оправдание в това, че е

постъпка честна - както до сега

бележехте на пътя ми зигзазите -

за туй, как слиза моята дъга,

свидетелства без милост да опазите.

И, ето, че ви раждам пак и пак

на дара си с последните остатъци,

и ще изчезна май като глупак,

докрай останал роб на суетата си.

Дано се лъжа и дано тук-там

във вас проблесне искрата от някога,

когато сили, непонятни нам,

към листа и писалката ме влякоха!...