Белият доминиканец

От представителите на световната литература по своето светоусещане австриецът Густав Майринк /1868-1932/ се родее с Данте, Блейк, По, а от тези на немскоезичната - с Хофман и Кафка. Основателно е причисляването му към известната „Пражка група на немскоезичните писатели" заедно с Кафка, Рилке, Верфел, Брод и др., като специфичното, демонизирано представяне на старинната чешка столица и на нейното гето придава характерна атмосфера и тоналност на такива знаменити негови п като романа „Голем" /1915/, да речем, с който Майринк постига забележителен успех. Романът „Белият доминиканец" е сред най-четените му и до днес произведения, който допада на Все нови и нови читателски поколения с магнетичния примес на мистично и митично, с предвечната художествена символика на пространство и време, на минало и настояще, тъй свойствена на писателите-романтици. Странен и силно въздействуващ, този роман е дело на автор с ярка творческа индивидуалност, а преводът на Светослав Минков ни го поднася с вдъхновение и талант, които са го направили неуязвим за корозията на времето.

Недялка Попова