Голем

„Голем” от Густав Майринк в превод на Светослав Минков, с предговор от Богомил Нонев.

„Авторът на тези страници е изправен пред един парадокс: да представи творба, която има художествени качества и е завоюва трайно място в историята на литературата, и в същото време да изрази своето дълбоко несъгласие с философско-естетическите позиции на създателя на „Голем”. Но Густав Майринк принадлежи към онзи развоен кръг в съвременното изкуство и литература, когато се появяват новаторските търсения на художниците, обединени около „Синия конник” и „Мост” в Германия, когато разцъфва социалната сатира на известното списание „Симплицисимус”, когат се чува гласът на руските футуристи ... С една дума, в навечерието на Първата световна война мислещите и чувствуващи хора изкуството и литературата в Европа са завладени не само от амбицията да разгромят скучния академизъм в изкуството, превърнал се в стил и вкус на високите банкерски, милитаристични и политечески кръгове, но и да потърсят социалната тема, сатирата, изобличението в своите художествени пресътворявания на действителността. И тъкмо това прави „Голем” творба, която принадлежи на своето време (излиза в 1915 г.), но е съхранила и страници, които свързват романа с тенденциите на онези бурни военни години. Книгата е интересна и днес, въпреки че е вътрешно противоречива, че предизвиква нашето несъгласие с този загадъчен свят на и окултните връзки, който така много е владеел разума и въображението на писателя...”

- из предговора