Чудесни години - кучета ги яли

„Чудесни години – кучета ги яли” (1992 г.) е втората и може би най-успешна книга на Михал Вивег, която донася на своя автор истинска популярност и славата на най-търсения чешки писател. В нея той представя детския си поглед върху годините на т.нар. „нормализация” в тогавашна Чехословакия, т.е. епохата на духовна стагнация след потушаването на Пражката пролет през 1968 година. Романът е забавна семейна хроника за доста безрадостни времена, за доскорошния ни живот, за всекидневните безумия и компромисите на оцеляването. Въздушно-прозрачна проза без хленч и скръб, без сладникава инфантилност и наивност. Всеки от главните герои е по своему луд: бащата с футбола, ковчега в мазето и изучаването на марксизма-ленинизма, бабата с вегетарианските кюфтета и крадените сувенири от екскурзии в чужбина, синът, който протоколира всеки миг от живота на близките си, с мечтата да стане велик писател. Идването на демокрацията поставя всичко в неочаквана перспектива със своя абсурден, но логичен завършек.

Това е четвъртата книга на Вивег, преведена на български, и романът, който най-много допринася за известността и признанието на своя автор. Писана в началото на 90-те години, книгата представлява своеобразна семейна хроника, през чиято призма с разказана историята на т.нар. „нормализация" — десетилетията от потушаването на Пражката пролет до идването на демокрацията. В най-голяма степен романът дължи успеха си вероятно на своята (авто)ироничност и на емоционалната разпластеност, с която представя личните биографии и преплетените с тях исторически събития.

Из “Литературен вестник”