Осиновяването в българската културна традиция

В центъра на изследването е поставето осиновяването, разбирано като комплексно културно явление, към което принадлежат участниците, процедурите, институциите, както и цялостната социално-културна среда, в която то се осъществява. Авторките разбират осиновяването като явление, което лежи в различните нива на културата, които взаимно се влияят и създават неговата етническа специфика и историческа динамика.

Осиновяването е изследвано в историческа перспектива. Този подход авторките оценяват като техен съществен принос. Различното в изследването е в това, че

тук към отделните исторически периоди са поставени равностойни изследователски задачи, а не само такива да допълват и доизясняват някой от периодите като основен.

В изследването са използвани резултати и от други научни дисциплини с отношение към осиновяването.

Съдържание:

Еля Цанева. Българската осиновителна практика от предмодерното време до 40-те години на XX в.

„Ти ecu син мой". Осиновяването на дете сред българите до края на XIX в.

От „на чедо място" към „държавното дете". Осиновяването в България след въвеждането на осиновително законодателство

Анни Кирилова. Осиновяване в социалистическата държава

Социалистическа държава - социални реалности

В „семейната клетка" на социалистическото общество. И извън нея.

Ваня Николова. От ,храненик" към „Чл. 676". Осиновяването след 1989 година

Наследството на социализма

Международни документи. Законодателни и институционални промени в българското осиновяване

Медии и осиновяване

Всекидневна култура на осиновяване

Резюме

Summary