Девети дом

В изкуството, както и в живота, често се случва двама творци да се срещнат и разминат, без да се разпознаят. Има обаче щастливи изключения и "Девети дом" е едно от тях. Той приютява стихове на поетесата Мая Дългъчева и техни визуални реплики с елементи на вчувстване от художника Иван Димов. "Девети дом" е къща и плод, махало и аксесоарно допълнение, бездна и урок по история, разказан от бивши ангели. Казано иначе, "другата приказка" - от образи, повикани от думите, за да им придадат нов смисъл.

ЖЕНАТА ПОЕТ

И я видях - в сияние обвита,

кръжеше като лебед,

цопнал в блато.

От глезените тънки до гърдите

тя бе жена.

Нататък беше лято.

Сред миризми на вино, завист, клюка,

се носеше

усмихната и бяла.

Говореше с щурците и капчука.

Тя бе душа,

едва покрита с тяло.

Какъв ли вихър странен я довея

в света на грях, велможи, не-поети,

не знам.

Но щом луната взе да тлее,

остана тя.

И продължи да свети.

Навярно ни е пратена отгоре

за да разкрие

тайната небесна -

когато блатото обятия разтвори,

да се превърнеш в патица

е лесно.

Но истинският лебед

бяло пее

и гали тинята, и плаче скрито,

додето блатната коричка изтънее

и бликне

езерна вода.

След туй отлита.

В изкуството, както и в живота, често се случва двама творци да се срещнат и разминат, без да се разпознаят. Има обаче щастливи изключения и „Девети дом" е едно от тях. Той приютява стихове на поетесата Мая Дългъчева и техни визуални реплики с елементи на вчувстване от художника Иван Димов. „Девети дом" е къща и плод, махало и аксесоарно допълнение, бездна и урок по история, разказан от бивши ангели. Казано иначе, „другата приказка" - от образи, повикани от думите, за да им придадат нов смисъл.

Из “Литературен Вестник”