Друга приказка

Друга приказка

Не е дошъл мигът.

Не е дошъл

векът, през който трябва да те срещна.

В коя гора ли бродиш -

сам и зъл,

а аз те чакам - зла, сама и смешна.

От паяжини

риза ти плета.

Какво ли знае малката Елиза...

Парливите копривени листа

са ласка,

щом развръзката е близо.

Очакването

може да е дар,

ала когато му се вижда края.

Кошмар е да си гатанка в буквар,

която своя отговор

не знае.

А той е ясен даже за дете,

обаче, ако го четеш отгоре:

от паяжини риза

кои плете,

езика на цветята

кой говори...

Навярно ти си също

малко луд?

И чак пред лудницата ще се срещнем?

Ще те позная - с жестове на шут

и жаба,

на която шепнеш нежно.

И ще се срутят всички векове,

когато имената си узнаем.

Ще кажеш: "Палечке,

небето ме зове!"

А аз: "Здравей!

Приятно ми е, Мая."