Турската литература в контекста на световната литература

В студията са разгледани важни закономерности на развитието на турската литература, някои аспекти на нейните взаимоотношения с литературите на другите народи, с техния характер, обхват и идейно-естетически функции. Критично са анализирани различните тези за това, дали има Ренесане в турската литература. Авторът показва, че в Средновековието не може да се говори за Ренесанс в турското общество като вътрешно иманентно явление. За ренесансови прояви в турската литература, редуцирани и съчетани с други явления, може да става дума едва при възникването на новата турска литература в епохата на появата и развитието на новите обществени отношения в турското общество в Османската империя.

Развитието на турската литература и нейните взаимоотношения с литературите на Изтока и Запада е важен, актуален въпрос на литературната наука. Тази проблема , в една или друга степен, занимава изследвачите повече от едно столетие. Особено след Втората световна война тя отново и отново се поставя във връзка с тезата за Ренесане, Просвещение и т.н. в литературите на страните на Азия и Африка и общите закономерности на развитие на световната литература. Натрупан е вече известен фактически материал за връзките и взаимоотношенията между тези литератури и световната литература. Изказани са различни, често пъти диаметрално противоположни схващания по тях. Това налага да се разгледат някои аспекти на развитието на турската литература и нейните взаимоотношения с литературите на Изтока и Запада, да се проследят някои закономерности на нейния развой и да се определи мястото на турската литература през различните епохи в определени райони, области и световната литература.