Таксим

От автора на "По пътя за Бабадаг", "Галицийски истории" и "Девет".

Анджей Сташук пише своя роман "Таксим" цели десет години. Българските читатели вече го познават и знаят, че той е очарован от разрушението на осъзнатата съпротива, а не от съзиданието на конформизма; от нищетата, а не от богатството; от мечтите, а не от реалността. Авторът на Източноевропейската реплика на "По пътя", който има над седемдесет митнически печата в паспорта си, очертава на картата на Европа една условна територия, подвластна на никому неизвестните, нисшите, неудобните. И както винаги ни внушава, че тази територия, без съществени разлики, можем да открием както в Полша, така и в Словакия, Унгария, Румъния, Украйна... И че тази географска метафора се населява от хора, чийто единствен житейски избор, също сведен до метафора, е между елитната западноевропейска втора употреба и еднодневните, чисто новички китайски "ментета". Между политическото робство на тоталитаризма и икономическото на посттоталитаризма.

Героите на Таксим пресичат не само географските границите, те "прескачат" от един роман на Сташук в друг. Павел, главният герой на "Девет", среща Владек и те обикалят по местата, познати ни от "По пътя за Бабадаг".

Истинско меле от страни, граници, националности, езици, валути, герои и истории - това е "Таксим", поредният полски високо литературно-градусов дестилат, с който Анджей Сташук се опитва да ни замае.

Анджей Сташук е за Източноевропейската литература това, което са Борхес и Маркес за Латиноамериканската - уникален глас, трансцендентално качество и свръхрегионална убедителност.

ЗА АВТОРА

Анджей Сташук е най-превежданият и безспорно най-известният в Европа и САЩ съвременен полски автор, защото... ако Куетин Тарантино мутира в полски-писател романист, неговото произведение със сигурност ще прилича... на роман на Сташук, според авторитетният в. Индипендънт, а самият Ървин Уелш долавя в режещото, но и емоцианално провокативно писане на Сташук... аромата на Хамсун, Сартр, Жьоне и Кафка.

Роден е във Варшава на 25.09.1960 г. Автор е на над 17 книги (белетристика, драматургия, есета и поезия).

За пацифизъм и дезертьорство от армията лежи в затвора, в който придобива жизнен опит, без да е имало нужда да убива някого. Много преди литературния си пробив, още през 1986 г. Сташук напуска родната си Варшава и се премества на село, в планините Ниски Бескиди край границата със Словакия, където живее и до днес.

Дебютира през 1992 г. с книгата си с разкази за затвора „Стените на Хеброн”. Сред най-известните му и превеждани романи са „Белият гарван” (1995), „Галицийски истории”(1995), „Дукла”(1997), „Девет” (1999), както и есеистичната му книга „Моята Европа” (2000), написана съвместно с украинския писател Юрий Андрухович.

Критиците често определят текстовете на Сташук като поток на съзнанието, познат ни от

литературата на пътя на Джек Керуак. Самият Сташук признава, че „винаги е искал да напише славянския вариант на „По пътя” и да го помести в едно доста ограничено географски и доста сложно исторически пространство”. Е, резултатът е налице – „По пътя за Бабадаг” му носи освен престижната полска литературна награда „Нике”, 2005 и огромно международно признание.