Избрани пиеси

През 1992 година напуснах театър "Сълза и смях". Блага Димитрова ме помоли да оглавя все още неучредената "Агенция за българите в чужбина". Нямаше как да й откажа. Уважавах дълбоко Блага, а през последните години бяхме се сближили чрез общия ни и незабравим приятел Стефан Гечев. Съзнавам, че сглупих, намесих се в политиката и това впоследствие ми донесе само огорчения. Набедиха ме, унизиха ме, проверете в Интернет - Уикипедия за Георги Данаилов - там пише, че съм получил световно признание за творчеството си, и накрая, на нов ред с червени букви, че съм бил агент на Държавна сигурност. И двете твърдения не са верни.

В книгата са включени пиесите:

"Съдията и жълтата роза",

"Есента на един следовател",

"Солунските съзаклятници",

"Господин Балкански",

"Крадецът на тролейбуси",

"Една калория нежност",

"Почивка преди рая" и

"Случаят Адонис".

Питат ме защо толкова дълго време не пиша пиеси. Не знам, но си мисля, че за да пишеш драматургия - трябва да си в театъра, да работиш там, да дишаш неговия въздух, да общуваш с тези неповторими личности - актьорите. А аз се разделих с тях. Забравих дори действието на моите пиеси. Добре че приятелите, почти насила, ме накараха да ги издам в книга. Прочетох ги отново. Не са лоши! Нали?

Георги Данаилов